В програмата на ЕСФ+ за периода 2021-2027 г. Малта има за цел да продължи да надгражда подкрепата, предоставена през предходните програмни периоди, и да отрази предизвикателствата, породени от пандемията COVID-19. Последната се отрази на стабилността на пазара на труда и на предоставянето на услуги в различни сектори, включително здравеопазването и образованието, и също така изложи уязвимите групи, включително хората, изложени на риск от бедност, на повишен социално-икономически риск. В този контекст инвестициите по програмата ЕСФ+ имат за цел да укрепят капацитета във всички сектори, попадащи в обхвата на регламента за ЕСФ+, а именно заетостта, образованието, здравеопазването и социалните сектори, с цел подобряване и адаптиране на услугите към новите и възникващите потребности. Малта изпълнява ЕСФ+ чрез единна национална програма.
Малта планира да мобилизира ресурсите си от ЕСФ+, за да насочи пряко вниманието си към нуждите на уязвимите, необлагодетелстваните и маргинализираните групи, по-специално към децата, лицата, изложени на риск от бедност, изключване и материални лишения, лицата с увреждания, както и към младежите и чужденците, с цел насърчаване на приобщаването и интеграцията. Програмата също така ще подобри, модернизира и увеличи достъпността на образователните услуги, ще засили усилията за запазване на високи и стабилни равнища на заетост, както и ще насърчи нови възможности за заетост, по-специално за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете.
Сайтът Отдел "Планиране и координация на приоритетите (PPCD) е управляващият орган на европейските и структурните инвестиционни фондове в Малта. PPCD не трябва да се бърка с отдела за фондове и програми (FPD), който е административна структура, създадена за управление на фондовете на ЕС (с изключение на структурните инвестиционни фондове). фондовете и Кохезионния фонд) и други фондове, предоставени на Малта.
PPCD е отдел в рамките на Парламентарен секретариат за европейските фондове (MEFL). Парламентарният секретариат за европейските фондове (MEFL) е част от Министерство на икономиката, европейските фондове и земите. Като част от ролята си на УО, PPCD също така осигурява максимална прозрачност и информираност във връзка с фондовете чрез организиране на обучения, информационни дейности и комуникация с медиите, потенциалните кандидати за финансиране и широката общественост.
В рамките на Парламентарния секретариат се намира и Отдел "Мерки и поддръжка която има за цел да гарантира ефективното управление и изпълнение на финансираните от ЕС мерки за подпомагане на предприятията чрез ефективна връзка с вътрешни и външни заинтересовани страни. Отделът е упълномощен да осигурява стратегическото управление, администриране и изпълнение на финансираните от ЕС мерки за подкрепа на предприятията (МСП), като изпълнява функциите на "междинно звено" за мерките, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), и действа като национално звено за контакт (НЗК) за изпълнението на мерките за помощ, финансирани от структурните фондове.
За да се справи с недостига на информация относно финансирането от ЕС, Servizzi Ewropej f'Malta (SEM) е създаден, за да предоставя информационни дейности относно политиките и стратегиите на ЕС и да оказва съдействие при кандидатстването и изпълнението на финансирани от ЕС проекти. Името на агенцията отразява нейната мисия и функции, а именно да служи като "портал" към свързаните с ЕС услуги в Малта и Гозо, като улеснява гражданите да се възползват от предимствата на членството в ЕС.
В периода 2021-2027 г. Малта ще се възползва от финансиране в размер на 817 млн. евро по линия на политиката на сближаване в подкрепа на устойчивото развитие на своята икономика, както е посочено в Споразумение за партньорство приети от Комисията. Инвестициите в рамките на политиката на сближаване ще допринесат допълнително за преодоляване на различията в страната и ще направят малтийската икономика по-иновативна и конкурентоспособна. Средствата на ЕС ще подкрепят екологичния преход и енергийната сигурност на страната, както и нейната цифрова трансформация. Те ще подобрят уменията на хората, заетостта и социалното приобщаване.
Споразумението за партньорство на Малта определя избора на политики за ЕСФ+, ЕФРР, КФ, МГТ и ЕФМДР и посочва как този избор ще допринесе за постигането на социално-икономическите цели на страната (описани по-долу) в следните области на политическите цели:
През 2020 г. бяха проведени консултации за това как фондовете на ЕС за периода 2021-2027 г. могат да допринесат за нуждите на Малта, като бяха проведени редица заседания на тематични и териториални комитети. Основните заинтересовани страни включваха правителствени структури, съответните органи, представляващи гражданското общество и социалните партньори, както и партньори в областта на околната среда и др. Бяха проведени консултации относно програмите по ЕСИФ със Съвета за икономическо и социално развитие на Малта, в допълнение към различни широки обществени консултации, стартирали за програмите през 2021 г.
Зелен преход, енергийна сигурност и конкурентоспособност
417 милиона евро от Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионен фонд ще допринесе за това малките и средните предприятия да станат по-иновативни, дигитални и конкурентоспособни и да стимулират по-интелигентна и нисковъглеродна икономика.
Значителна част от средствата ще бъдат инвестирани в осигуряването на енергийна ефективност и капацитет за съхранение на енергия в страната благодарение на изграждането на втора междусистемна връзка за електроенергия с Италия под формата на кабел с високо напрежение, минаващ под морето. Това ще увеличи доставките на електроенергия и сигурността и ще спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове.
Освен това 23,3 млн. Фонд за справедлив преход (JTF) ще бъде инвестира в доставки на електроенергия, за да подпомогне декарбонизирането на Голямото пристанище и Малта Фрипорт.
Приобщаващ пазар на труда, образование и здравеопазване
Младите хора и жените ще имат по-добър достъп до заетост благодарение на над 124,4 млн. Европейски социален фонд плюс (ESF+). Този фонд ще подкрепя също така иновативни методи на преподаване и учебни средства, приобщаващо образование за уязвими групи, като например деца с увреждания, и образование в областта на екологичния и цифровия преход.
Освен това Малта ще подкрепя активното приобщаване, равните възможности и недискриминацията на групите в неравностойно положение, като например хората с увреждания. На най-нуждаещите се лица ще бъде предложена и хранителна помощ. Освен това Малта ще инвестира в здравните си системи, като осигури обучение на работещите в сферата на здравеопазването, социалната закрила и грижите, ще провежда кампании за повишаване на осведомеността относно здравословния начин на живот и благосъстоянието и ще инвестира в научни изследвания в областта на здравеопазването.
Устойчив риболов
21,8 милиона евро от Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДР) ще насърчи растежа на устойчива синя икономика, ще подобри устойчивостта на сектора на рибарството и ще улесни екологичния преход в сектора чрез възстановяване и опазване на водните биологични ресурси и насърчаване на устойчивата аквакултура.
Малта е една от най-гъсто населените държави-членки в ЕС. Гъстотата на населението непрекъснато се увеличава, тъй като в Малта се заселват все повече икономически мигранти. Освен това голямото увеличение на входящия туризъм в Малта от 2014 г. насам е друг важен фактор, който оказва влияние върху икономиката на страната; увеличава натиска върху околната среда, инфраструктурата и услугите. От една страна, населението на Малта е предимно застаряващо, но, от друга страна, броят на децата и младежите е намалял, като Малта регистрира един от най-ниските коефициенти на раждаемост в Европа.
В съответствие със световните тенденции входящият туризъм претърпя значителен спад поради пандемията COVID-19. Пандемията оказа безпрецедентно въздействие върху икономиката на Малта и нейните публични финанси. Това наложи намесата на правителството, за да подкрепи икономиката и да гарантира, че кризата няма да доведе до дълготрайни щети за финансовата устойчивост на страната. Мерките, въведени от правителството в отговор на пандемията, заедно с устойчивостта на пазара на труда гарантираха запазването на високи нива на заетост.
Пазар на труда
През последните години пазарът на труда в Малта отбеляза значителен ръст, като се наблюдава увеличаване на заетостта и ниски нива на безработица. Връзките между пола и определени видове икономическа дейност все още са очевидни. Нивата на заетост на мъжете преобладават в повечето икономически дейности, като те са силно разпространени в производството и строителството. Заетостта на жените е по-висока в сферата на финансите и застраховането; образованието; здравеопазването и социалната дейност. Заетостта в Гозо се е увеличила в периода 2009-2019 г.; като най-голям е делът на заетите, работещи в сферата на пазарните услуги. По подобен начин през последните години е намаляло нивото на търсещите работа лица. Последните икономически прогнози, изготвени от Министерството на финансите и заетостта, сочат, че се очаква малтийската икономика да възобнови положителните си резултати и растеж.
Нива на заетост и пол
През 2019 г. Малта е с най-голямата разлика в заетостта между половете в ЕС-27. Всъщност през 2019 г. заетостта при мъжете е била със 7,51 ПТ3Т по-висока от средната за ЕС-27, докато заетостта при жените е била с 1,51 ПТ3Т по-ниска. Правителствената схема за безплатни грижи за деца, която предоставя безплатни услуги за гледане на деца на родители/настойници, които са или заети на трудов договор, или продължават да учат, заедно с други инициативи от типа "да направим така, че трудът да се заплаща", послужиха като важен фактор за повишаване на равнището на заетост на жените. Въпреки че най-голямата разлика в заплащането на жените и мъжете се наблюдава във възрастовата група над 65 години, тя все още е забележимо висока и в други възрастови групи. Що се отнася до самостоятелната заетост, делът на жените остава сравнително нисък. Следователно има възможност за допълнителни усилия за насърчаване на самостоятелната заетост и за поддържане на нарастващия ръст на заетите жени.
Заетост на младите хора и участие на възрастните хора на пазара на труда
В Малта са отбелязани значителни подобрения по отношение на младежите, които не работят, не учат и не се обучават. В това отношение стартиралата през 2016 г. схема за гаранция за младежта допринесе за подобряване на равнището на заетост на младежите чрез предоставяне на качествени възможности за образование, стаж или заетост. Въпреки това усилията на Малта да осигури увеличаване на заетостта сред младите хора и намаляване на съответната безработица трябва да бъдат устойчиви в съответствие с новата политика за младежка заетост, която в момента се разработва.
Стартиралата през 2014 г. схема за възрастни работници е насочена към работодатели, които набират персонал на възраст 45-65 години, който се регистрира за работа. Въпреки че оттогава насам равнището на активност за възрастовата група 55-64 години се е увеличило, средното равнище на местно ниво все още е значително по-ниско от средното за ЕС-27. В тази връзка поддържането и повишаването на равнището на заетост на различните целеви групи, особено по отношение на заетостта на жените и възрастните хора, продължава да бъде важно.
Малта е предприела редица действия за постигане на целта на ЕС за 2020 г. за изваждане на 6500 души от бедността, включително допълнителни инвестиции в образованието като ключов фактор за социална мобилност, освобождаване от данък върху доходите на лицата с ниски доходи, обезщетения за работещи и безплатни услуги за деца и др. През 2016 г. правителството стартира мярка, според която работодателите, които наемат повече от 20 души, са длъжни да включат лица с увреждания, възлизащи на поне 2% от общата работна сила. Тази мярка допринесе за намаляване на броя на хората с увреждания, които се регистрират за получаване на обезщетения. До 2019 г. процентът на застрашените от бедност и социално изключване, който е един от многоизмерните критерии за бедност в посока на устойчиво развитие, е намалял.
Въпреки това безработните в Малта са изложени на висок риск от бедност и социално изключване. Възрастовите и половите различия оказват влияние върху равнището на бедност и материални лишения. В различните възрастови кохорти жените са по-податливи на риск от бедност и социално изключване, като най-ниските нива са регистрирани при младежите под 16 години, а най-високите - при хората над 55 години. Тези тенденции обаче се забелязват и при двата пола. Това предполага връзка с променливи, свързани с работата и заетостта, като например участие в работната сила и възраст за заетост. Освен това при хората с ниско образование се наблюдава по-висок риск от бедност и социално изключване. През 2019 г. възрастните с по-ниско достигнато образователно равнище са изложени на най-висок риск от бедност и социално изключване, като жените са изложени на по-висок риск (31,9%), отколкото техните колеги мъже (24,5%). Освен това, колкото по-високо е нивото на образование на родителите, толкова по-малка е вероятността детето да бъде изправено пред бедност и социално изключване. В тази връзка по-нататъшното развитие на образователния сектор е необходима инвестиция за засилено приобщаване, както и за социална интеграция.
Процентът на хората с увреждания (над 16 години), които изпитват затруднения да покриват жилищните си плащания в Малта, възлиза на 4,0% в сравнение с 3,3% на хората без увреждания. Що се отнася до вариациите в бедността между отделните райони, през 2015 г. в Южното пристанище, Гозо и Комино равнището на разходите е било под средната линия за страната. В тази връзка продължава да е необходимо да се обръща внимание на специфичните нужди на уязвимите групи, за да може Малта да се придвижи към по-приобщаващо общество.
Що се отнася до тежките материални лишения, които са един от многоизмерните критерии за бедност в посока на устойчивото развитие, равнището в Малта е по-ниско от средното за ЕС-27. Освен това жените в Малта са с по-висок процент на лишения, отколкото техните колеги мъже. През 2019 г. 5,9% от населението не са могли да си позволят ежедневно хранене с протеини или зеленчуци. Лишенията от храна имат тежки и широкообхватни последици във всички възрастови групи. Те включват: медицински, социални и икономически проблеми, които биха могли да възпрепятстват образователните постижения, както и постигането и запазването на работа, която възпрепятства зависимостта от схеми за социално подпомагане и дава възможност за по-добро качество на живот. Поради това са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира устойчивата интеграция на лицата, страдащи от материални лишения, в обществото и да се осигури основен поминък и благосъстояние.
През последните години делът на чуждестранните граждани в Малта се е увеличил експоненциално. През 2018 г. броят на наетите чуждестранни граждани в Малта и Гозо възлиза на 67 596 души, като почти 53% са от държави - членки на ЕС, 46% са граждани на трети страни (TCNs) и 1% са от държави от ЕАСТ. Въпреки че заплатите, доходите и условията на живот на ГТС в Малта, включително разполагаемият доход, възможностите за образование и заетост, както и жилищните условия, се оказват по-благоприятни, отколкото в други държави от ЕС, заетите в сектори като строителството и туризма са свързани с относителна бедност. Поради това са необходими допълнителни инициативи, за да се гарантира устойчивата интеграция на лицата, страдащи от материални лишения, в обществото и да се осигурят основни средства за живот и благосъстояние.
Очаква се демографският растеж на Малта да продължи и през следващото десетилетие, което ще доведе до засилена нужда от по-интензивно, дигитализирано и съобразено с пазара на труда предоставяне на училищно образование, за да се поддържа икономиката на Малта, както и да продължи да се насърчава културата на образованието и ученето през целия живот (УЦЖ). През 2019 г. процентът на преждевременно напусналите училище в Малта все още изоставаше от този в ЕС-27. Бяха предприети няколко действия, включително включването на професионалните и приложните предмети в системата на средното образование, наречено реформа "Моето пътуване", с цел намаляване на процента на отпадащите ученици чрез различни педагогически методи в задължителното училищно образование. Едновременно с това въвеждането на нови преработени учебни програми също допринесе за положителни тенденции в тази област. Ангажираността на учениците в началното училище беше допълнително засилена чрез въвеждането на цифрови технологии и електронно съдържание. Подпомогнат беше и целенасочен подход към учениците от началното училище с ниски умения за четене и писане чрез извънкласни занимания в рамките на учебните часове. Въпреки това допълнителната подкрепа за младите хора, за да придобият необходимите умения за навлизане и придвижване на пазара на труда и за продължаване на по-нататъшното образование, продължава да бъде жизненоважна.
Предоставянето на качествени и признати програми за ПОО в Малта промени драстично образователния пейзаж и даде алтернативни възможности на младите хора. През последните години значително се подобриха и резултатите от висшето образование. В това отношение участието в програмите за кредитна мобилност се нуждае от по-нататъшно подобряване и въпреки постигнатия напредък са необходими повече усилия за подобряване на достъпа и качеството на ПОО. По отношение на хората с увреждания в Малта има ограничени специфични програми за подкрепа на образованието след навършване на задължителната училищна възраст. Учене на възрастни В Малта процентът на учене на възрастни и на участие в образованието и обучението регистрира увеличение, но от друга страна, през 2019 г. Малта е на второ място по процент на възрастни с по-ниско от средното образование. За тази цел подкрепата за подобряване на уменията на нискоквалифицираните възрастни продължава да бъде важна, както е посочено и в доклада за страната за Малта (2020 г.).
Въпреки увеличаването на работната сила през последните години, осигуряването на възможност на работодателите да преквалифицират и задържат квалифицираните работници е от изключителна важност. Освен това увеличаването на броя на изследователите и на човешкия капитал, способен да инициира и ръководи научноизследователски инициативи, зависи от образователна система, която насърчава трансверсалните умения за творчество, критично мислене, продуктивност и решаване на проблеми. Ето защо е важно да се подобри процесът на обучение чрез по-ориентирана към студентите педагогика за осигуряване на качествено образование и преодоляване на недостига на умения на пазара на труда.
Очаква се Европейската зелена сделка да окаже въздействие и върху пазара на труда и необходимите умения. Евростат съобщава, че "Заетостта в сектора на екологичните стоки и услуги" е ограничена за Малта, но също така посочва процентно увеличение в този сектор в периода 2014-2016 г. Наличието на подходящи умения е от решаващо значение за осъществяване на прехода към нисковъглеродна икономика, като акцентът е поставен върху подобряване на настоящите умения и обучение за предоставяне на нови екологични умения. Разрастващата се нисковъглеродна икономика може да процъфтява само ако служителите разполагат с подходящите умения, за да отговорят на изискванията, пред които ще бъде изправена индустрията в бъдеще.
Инвестициите, подкрепяни по линия на ЕСФ+, са насочени по-специално към насърчаване на приобщаваща социална среда в съответствие с Европейския стълб на социалните права, насърчаване на среда, благоприятстваща здравословна работна сила, и поддържане на ново поколение качествени образователни услуги, като същевременно се решават предизвикателствата, пред които е изправено настоящото нискоквалифицирано възрастно население. Програмата на ЕСФ+ ще има за цел и преодоляване на териториалните различия между Малта и Гозо. Въз основа на предишни програмни периоди правителството продължава да се ангажира да задели за Гозо поне 10% от програмата ЕСФ+. Тези инициативи ще допълнят по-специално хоризонталните и конкретно насочени инвестиции в Гозо, които ще бъдат подкрепени от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).
Мерките на ЕСФ+ ще действат като основен фонд, осигуряващ образование и обучение, както и мерки за приобщаване. Поради това мерките по ЕСФ+ ще допълват интервенциите на ЕФРР, основно по иновационното и интелигентното измерение и социалното измерение, както и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПУУ), по отношение на осигуряването на необходимата комбинация от инфраструктура и умения, които да позволят създаването на работни места и растеж; достъп до и подобряване на образованието, здравеопазването и социалните услуги, НИИ и предприемачеството; цифровия преход, заедно с мерки за насърчаване на приобщаването. Освен това той ще допълва интервенциите по по-екологичното и нисковъглеродно измерение на ЕФРР и Кохезионния фонд (КФ), Фонда за справедлив преход (ФСП) и инвестициите в РПР по отношение на осигуряването на обучение, възможности за преквалификация и педагогика в посока към екологична икономика. Ресурсите на ЕСФ+ ще допълват и трансграничните и транснационалните програми в области, свързани със зеленото и цифровото сътрудничество, както и със социалното измерение.
Освен това интервенциите по ЕСФ+ ще допълват интервенциите по фонд "Убежище, миграция и интеграция", като фондът за миграция ще бъде насочен към интеграцията на мигрантите и ГТС на етапа на приемане, докато ЕСФ+ ще се съсредоточи върху дългосрочната интеграция и приобщаването на различни уязвими целеви групи, включително ГТС. Разграничаването на интервенциите в рамките на тези два инструмента за финансиране ще гарантира, че средствата на ЕС ще продължат да се използват максимално в тази област.
Интервенциите, предприети по линия на ЕСФ+, ще се стремят да допълнят приоритетите на Малта по отношение на стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП) и програмите на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДР). Предвиждат се допълващи действия за насърчаване на научните изследвания и обучението в областта на рибарството, аквакултурите, селското стопанство и развитието на селските райони. Освен това правителството ще се стреми да увеличи максимално потенциалните синергии с други инициативи, като например "Еразъм+" по отношение на мобилността и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за преместени работници (ЕФПГ) във връзка с неочаквани събития, свързани с преструктурирането, които могат да окажат значително въздействие върху заетостта. Въпреки че ще се търси подкрепа по Инструмента за техническа помощ (ТСОС) като основен източник за подпомагане на реформите и изграждането на капацитет, се предвижда и допълване с ЕСФ+ по отношение на изпълнението на мерките, които могат да произтекат от проектите по ТСОС.
Съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.