Център за поддръжка

ПОМОЩНА СЛУЖБА - ПОМОЩНА СЛУЖБА ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ОТНОСНО ФОНДОВЕТЕ НА ЕС

Хърватия

1 . Споразумение за партньорство между ЕС и Хърватия 2021-2027 г.

Европейските средства се отпускат в рамките на седемгодишни финансови периоди или перспективи, а ние сме в самото начало на новия финансов период 2021-2027 г. Бюджетният пакет на Европейския съюз е най-големият досега и възлиза на 1 824,3 млрд. евро, което е повече от 25 милиарда евро са на разположение на Република Хърватия. Средствата, отпуснати на Република Хърватия за финансовия период 2021-2027 г., възлизат на повече от 14 млрд. евро от многогодишната финансова рамка и малко над 11 млрд. евро от NGEU (Next Generation EU).

Споразумение за партньорство на Европейската комисия с Хърватия за периода 2021-2027 г. Включва средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Фонда за справедлив преход.

Регламентът за общоприложимите разпоредби (РОР) определя основните инвестиционни цели на Европейския съюз до 2027 г., както и основната рамка за разработване на програмни документи, изпълнение, оценка, управление и контрол.

В Регламента за общоприложимите разпоредби са определени пет политически цели, които отразяват основните приоритети на Европейския съюз: По-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа; по-екологична, по-устойчива и с ниски емисии Европа; по-свързана Европа чрез засилване на мобилността; приобщаваща Европа с по-значим социален компонент; Европа по-близо до гражданите.

1.1 Въведение ЕФРР и ЕСФ+ 2021-2027 г.

1.1.1 ЕФРР

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) допринася за намаляване на различията между нивата на развитие на различните региони и за намаляване на изостаналостта на регионите в най-неблагоприятно положение, сред които специално внимание се отделя на регионите, които са изложени на сериозни и постоянни природни или демографски трудности, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението на островните, граничните и планинските региони.

Подкрепа от ЕФРРв с инвестиции в инфраструктура, дейности за приложни изследвания и иновации, включително промишлени изследвания, експериментални разработки и проучвания за осъществимост., инвестиции в достъпа до услуги, продуктивни инвестиции в малки и средни предприятия (МСП) и инвестиции, насочени към запазване на съществуващите и създаване на нови работни места., оборудване, софтуер и нематериални активи, създаване на мрежи, сътрудничество, обмен на опит и дейности, включващи иновационни клъстери, наред с другото, между дружества, научноизследователски организации и публични органи., информация, комуникации и изследвания, и техническа помощ.

В периода 2021-2027 г. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще продължи да подпомага укрепването на икономическото и социалното сближаване на държавите - членки на ЕС, и ще дава възможност за инвестиции, така че всички европейски региони да бъдат:

  • по-конкурентоспособни и по-интелигентни чрез засилване на иновациите, подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), развитие на индустриалния преход и укрепване на цифровата свързаност.
  • по-зелени, нисковъглеродни и по-устойчиви чрез засилване на енергийната ефективност, кръговата икономика, опазването на природата и зелената инфраструктура.
  • по-свързана чрез засилване на мобилността посредством развитието на интермодалната мрежа TEN-T и на националната, регионалната и местната мобилност, устойчива на изменението на климата.
  • по-приобщаваща чрез засилване на подкрепата в областта на ефективната и приобщаваща заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване, както и чрез засилване на ролята на културата и устойчивия туризъм
  • по-близо до гражданите, като се насърчава интегрираното социално, икономическо, градско и местно развитие.

С включването на допълнителни 47,5 млрд. евро от Фонда за следващото поколение на ЕС, ЕС отпусна повече от 370 млрд. евро за своите политики за икономическо, социално и териториално сближаване за периода 2021-2027 г. Чрез използването на Европейския фонд за регионално развитие Хърватия има на разположение съфинансиране в размер от 50 до 75% от общата стойност на проекта.

Финансовите средства, отпуснати за Хърватия (2021-2027 г.), възлизат на 5,54 милиарда евро.

1.1.2 ESF+ 

Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е основният инструмент на Европейския съюз за инвестиране в хора и системи в областта на заетостта, образованието и политиките за социално приобщаване, който подкрепя икономическото, социалното и териториалното сближаване. Инвестициите от ЕСФ+ допринасят за прилагането на Европейския стълб на социалните права. ЕСФ+ е и една от основите на социално-икономическото възстановяване на Европейския съюз след пандемията от коронавирус, по време на която участието на пазара на труда намаля, системите на образованието и здравеопазването бяха изправени пред множество предизвикателства, а неравенството се увеличи. ЕСФ+ ще бъде един от основните инструменти, които ще помогнат на държавите членки да решат тези проблеми. ЕСФ+ е основният финансов инструмент на ЕС за укрепване на социалното измерение на Съюза. Хърватия използва този инструмент за изпълнение на качествени национални политики чрез различни проекти, насочени към повишаване на образованието и заетостта на хърватските граждани. Основната цел на ЕСФ + е да допринесе за една по-социална Европа и да превърне Европейския стълб на социалните права в реалност в приложение. ЕСФ+ допринася за икономическото и социалното сближаване в цяла Европа. Финансирането от ЕСФ+ ще допринесе и за изпълнението на насоките за заетост, определени в Европейския семестър за координация на политиките, и за общата цел за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж след 2020 г. (цели на ООН за устойчиво развитие), като например осигуряването на високо ниво на човешкото здраве. Инициативата ще спомогне за подобряване на възможностите за заетост, повишаване на жизнения стандарт, улесняване на трудовата мобилност и увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на ЕС. Размерът на съфинансирането е от 50 до 85% от общата стойност на проекта.

Финансовите средства, отпуснати за Хърватия (2021-2027 г.), възлизат на 1,98 милиарда евро.

Тематична концентрация на фонда: образование, обучение и учене през целия живот; ефективност на пазара на труда и равен достъп до качество заетост; социално приобщаване, здравеопазване и борба с бедността.

От фонда могат да се финансират следните дейности:

  • Подобряване на възможностите за заетост;
  • Насърчаване на заетостта и социалното включване на младите хора;
  • Повишаване на жизнения стандарт чрез помощ за намиране на работа или по-добра работа;
  • Инвестиции в човешките ресурси и подобряване на достъпа до пазара на труда;
  • Овластяване на най-уязвимите и безработните;
  • Интегриране на хората в неравностойно положение в обществото и осигуряване на по-справедливи възможности за живот за всички.

2 . Избор на цели на политиката

2.1 ЕФРР

ЕФРР в Хърватия служи предимно за постигане на целите на две програми: Програмата за конкурентоспособност и сближаване 2021-2027 г. и Интегрираната териториална програма 2021-2027 г.

Цел на политиката 1: По-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативната и интелигентна икономическа трансформация и регионалната свързаност с ИКТ

Обосновка на избора на целта на политиката: В съответствие с препоръките на Съвета относно Националната програма за реформи за 2019 г. и 2020 г. се предприемат мерки за съсредоточаване върху растежа на инвестиционната политика в областта на научните изследвания и иновациите, като се отчитат регионалните различия, мерки за насърчаване на придобиването на умения, мерки за увеличаване на достъпа до цифрова инфраструктура и услуги и допълнителни инвестиции в широколентов интернет. Политиките са избрани, като се имат предвид насоките за инвестиции от Доклада за Хърватия 2019 г., където наред с другото като приоритети са посочени: подобряване на резултатите от иновациите и броя на иновативните дружества в областта на интелигентната специализация, както и инвестиции в умения в посочената област, дейности, които ще допринесат за комерсиализиране на резултатите от научните изследвания, насърчаване на оперативно съвместимите електронни услуги и тяхното използване сред гражданите, както и интегриране на цифровите технологии в малките и средните предприятия, напредък в глобалните вериги за създаване на стойност, подобряване на качеството на институциите за подкрепа на предприемачеството и на бизнес средата. Дейностите, свързани с тази цел, ще допринесат и за намаляване на разликата в регионалния БВП на жител, за да се намалят разликите между най-развитите и най-слабо развитите региони.

Цел на политиката 2: По-зелена, устойчива и нискоемисионна Европа, която преминава към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на прехода към чиста и справедлива енергия, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, предотвратяване и управление на риска и устойчива градска мобилност.

Обосновка на избора на целта на политиката: В контекста на устойчивото развитие в Европейския зелен план е поставена амбициозна цел за трансформиране на икономиката на ЕС към устойчиво бъдеще и постигане на неутрална по отношение на климата и кръгова икономика до 2050 г. За да се допринесе за прехода към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии, въз основа на Националния план в областта на енергетиката и климата са избрани политики, насочени към преход към чиста и справедлива енергия, включително използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), декарбонизация на сградите и икономиката, създаване на интелигентни енергийни мрежи, развитие на зелената и синята икономика, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, засилване на превенцията и управлението на рисковете и природните бедствия, устойчиво развитие на водоснабдяването и канализацията, преход към кръгова икономика, укрепване на биологичното разнообразие, включително чрез развитие на зелена градска инфраструктура, и насърчаване на устойчивата градска мобилност. Всички тези избрани политики ще допринесат за процеса на зелен преход.

Цел на политиката 5: Приближаване на Европа до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове райони и местни инициативи

Обосновка на избора на целта на политиката: Политиките са избрани, като са взети предвид насоките за инвестиции от приложение Г към Доклада за Хърватия през 2019 г., в което, наред с другото, като приоритетни нужди се определят засилването на ролята на водещите икономически центрове като двигатели на регионалния растеж и устойчивото и интегрирано развитие на техните функционални зони, както и необходимостта от инвестиции с цел намаляване на неравенството между регионите и отчитане на географските особености (острови), насърчаване на икономическата дейност и свързването им с водещите развити центрове с акцент върху енергийната самостоятелност на островите.

2.2 ESF+

Тази програма е свързана с политиката за постижения цели 4: Една по-приобщаваща Европа с по-значим социален компонент чрез прилагането на Европейския стълб на социалните права.

Обосновка на избора на целта на политиката: Хърватия е изправена пред многобройни предизвикателства по отношение на заетостта, социалните въпроси и уменията, някои от които все още са засегнати от последиците от пандемията COVID-19. Всички инвестиции ще следват принципите за предотвратяване на сегрегацията и дискриминацията, като се набляга на насърчаването на достъпа до редовни приобщаващи услуги в областта на образованието, жилищното настаняване, заетостта, здравеопазването и социалните грижи. Коефициентът на заетост се е увеличил от 57,2 през 2013 г. на 68,2% през 2021 г., а целта на стълба на ЕС за социални права за човешки ресурси до 2030 г. е 75%. Достъпът до пазара на труда е особено труден за жените, младите хора и хората с увреждания. През 2018 г. за мерки на активната политика по заетостта (МППЗ) са отделени 0,72% от БВП, което е по-малко от повечето други държави членки. За да се подобрят резултатите на пазара на труда, е необходимо да се засилят мерките за обучение и преквалификация. Процентът на участие на децата в предучилищното образование е един от най-ниските - 81,8% (ЕС 95,2). 69% от ромските деца на възраст 3-6 години не посещават детска градина и предучилищна подготовка. Повече от 60% от учениците в професионалното образование и обучение не придобиват трудов опит по време на обучението и е необходимо да се осигури подкрепа за професионалното образование по отношение на неговата значимост и качество. Равнището на риска от бедност е 20,5% (ЕС 21,5), като то е по-силно изразено при определени групи, а целта на стълба на ЕС за социалните права в областта на човешките ресурси е да се намали равнището на риска от бедност или социално изключване до 2030 г. с 298 000 души. В Хърватия бедността има силно изразено териториално измерение. Специфичните нужди на районите, застрашени от бедност, са свързани с техните географски характеристики, социално-икономически фактори и дългосрочна деградация, която не им позволява да използват своя потенциал. Процесът на деинституционализация през последните 10 години се засили и отбеляза напредък, но все още повече от 20% от децата без адекватна родителска грижа, с поведенчески проблеми, трудности в развитието и повече от 80% от хората с умствени увреждания са с институционална форма на грижа. Центровете за настаняване в домовете за възрастни и немощни хора обхващат само 3,68% от възрастните хора над 65 години, а обхватът на услугите за домашна помощ е недостатъчен. Дългосрочните грижи не са достатъчно развити и са значително институционализирани (HR 2019. issuances 3.03%; EU 16.11%), 13% от хората, зависими от грижи, получават институционални грижи, 14% официална помощ вкъщи. Липсата и регионалната неравномерност на соц. услугата засяга деца, младежи, семейства в риск от бедност и соц. изключване, хора с увреждания, възрастни хора, бездомни хора, жертви на домашно насилие, трафик на хора, хора с проблеми със зависимости.

3 . Връзка с доставчиците на социални услуги - цели, важни за доставчиците на социални услуги

Пандемията COVID-19 и две опустошителни земетресения в Хърватия бележат 2020 и 2021 г. Дейностите, предприети на национално равнище по време на кризата с COVID, бяха успешно приведени в съответствие с инструментите на ЕС, за да се запазят работните места и здравето на гражданите, въпреки това се предполага значително въздействие на пандемията върху някои уязвими групи в обществото, особено в контекста на достъпа до здравни, социални и образователни услуги. Програмата "Ефективни човешки ресурси" за периода 2021-2027 г. има за цел, наред с другото, да допринесе за възстановяването от кризата, за да може Хърватия да продължи тенденциите на развитие отпреди пандемията. При изпълнението на програмата ЕСФ 2014-2020 г. партньорството със социалните партньори и организациите на гражданското общество (ОГО) показа пълния си потенциал за постигане на поставените цели на програмата. Чрез изпълнението на дейностите социалните партньори и ОГО имат възможност да развият своя капацитет за постигане на целите на ЕСФ+. СГО са особено активни в предоставянето на социални услуги и изпълнението на дейности за социално включване на уязвими групи, а социалните партньори са ключова заинтересована страна на пазара на труда. Инвестициите от програмата ЕСФ+ ще допринесат за балансирано регионално развитие. Като се имат предвид значителните регионални различия в потребностите в областта на заетостта, социалното приобщаване, образованието и здравеопазването, инвестициите от ЕСФ+ ще имат регионален/местен характер при разработването на интервенциите, като се вземат предвид специфичните местни и регионални потребности. Това важи особено за социалните и здравните услуги, където инвестициите ще се правят въз основа на картографиране на потребностите на местно равнище (Зайли, услуги в общността, лични асистенти и др.).

4 . Полезни източници

Поддръжка на HELPDESK

Съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.

Финансира се от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Поддръжка на HELPDESK

Финансира се от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Преминаване към съдържанието